В: Образователна и културна интеграция на ромските деца. Дупница, 2008, с.164
Необходимостта от „утвърждаването в училище на атмосфера за междукултурно опознаване, сътрудничество и сближаване и за повишаване на междукултурната диалогичност” като „неизменна част от интеграционната политика”[3] налага присъствието в учебното съдържание на текстове, представящи различните култури и точките на тяхното срещане. По този начин от една страна се постига „съхраняване и развиване на културната идентичност на децата и учениците от етническите малцинства”, а от друга – това води (очаква се да доведе) до „превръщане на културното многообразие в източник и фактор за взаимно опознаване и духовно развитие на подрастващите и за създаване атмосфера на взаимно уважение, толерантност и разбирателство.”[3]
Тези основни положения в Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства предполагат наличието и използването на учебници и учебни помагала, съдържащи солиден интеркултурен потенциал, който да послужи на учителя като опора при реализирането на диалога между културно различните деца в мултикултурната класна стая.
Началната училищна възраст е особено важна за превенция на формирането на етническите стереотипи, затова и изискванията към учебниците за началния етап на основната образователна степен в това отношения са особено високи.
Анализът на интеркултурния потенциал на учебниците по литература за началните класове [4] и [5], реализиран от научен екип на Шуменския университет в периода 2003-2007 година, успява до известна степен да проследи доколко включените в учебното съдържание текстове представят културата на българския народ като монолитно недиференцирано общество и в каква степен е представена културата и на етническите малцинства (турци, роми, арменци, евреи, руснаци и др.).
В Учебните програми по български език и литература на МОН са формулирани спецификата и целите на учебния предмет, които акцентуват върху комплексния характер на обучението. Особеностите на периода на ограмотяването в първи клас и езиковото обучение в началния етап не позволяват извършването на пълноценен анализ, тъй като самото ориентиране на съответните знания към изучаване на българския език като цел на езиковото обучение, като средство за овладяване на знания по всички учебни предмети и като официален език в Република България не дава възможност за активно включване на лингвистични маркери, насочващи към интеркултурен подход. В тази част от учебния предмет се разчита преди всичко на екстралингвистичен подход, който обаче не може да бъде фиксиран в съответните учебници и в голяма степен зависи от спецификата на конкретния клас и от професионализма и интеркултурната компетентност на учителя.
Представянето на културното многообразие и постигането на интеркултурен подход обаче е напълно приложимо за тази част от обучението, която се отнася до запознаването на учениците с адаптирани образци на литературни и фолклорни текстове и с развитието на комуникативните им умения.
Наличието на няколко одобрени учебника по литература дава възможност за съобразяване до известна степен на учебното съдържание с потребностите на различните в културно и етническо отношение ученици. На практика обаче тези възможности остават неизползвани. Наблюдава се присъствието на едни и същи основни текстове във всички учебници. По този начин правото на избор се превръща в нещо твърде илюзорно.
Независимо от това за кой клас е предназначен даден учебник, за всички можем да обобщим, че в учебното съдържание културата на малцинствата е представена недостатъчно и епизодично. Учебниците по литература имат характеристиките на книги, насочени преди всичко към културата на етническото мнозинство, с отчетени в малка степен елементи от културата на турската или ромската етнически групи, но с пренебрегване или епизодично присъствие на останалите култури.
За разлика от авторите на учебници по другите учебни предмети, авторите на учебниците по литература (читанките) са подчинени на много по-големи ограничения по отношение на учебното съдържание. Наред с общите за всички учебници зависимости от нормативните документи (учебни програми и др.), съществува и допълнителното ограничение, наложено от спецификата на обучението по литература. Докато другите автори са относително свободни в конструирането на текстовете, предвидени за изучаване, авторите на читанки работят с готов фолклорен и художествен материал и тяхната намеса се изразява предимно в адаптирането и организацията на този материал и в разработването на методически апарат към него. Въпреки тези ограничения обаче, се наблюдава стремеж да се изключват от предложените за изучаване текстове лингвистични маркери, предполагащи етническо противопоставяне (особено видимо е това в учебниците за втори клас), и то дори в случаите, когато в неадаптирания текст това противопоставяне е заложено.
Това ни дава основание да се въздържим от крайното определение на учебниците като етноцентристки, а да видим в тях преди всичко възможностите за примиряване на двете позиции: от една страна – спецификата на учебното съдържание като съдържание по литература, което борави с готови текстове, често свързани с различни исторически периоди от българското културно развитие (а някои от тези периоди имат като основна характеристика именно разграничаването на етническа основа, намиращо израз в художествените текстове и във фолклора), а от друга – опитите на различните автори да представят това учебно съдържание по начин, който да е продуктивен за интеркултурния диалог.
Дори най-общ поглед към учебното съдържание в различните учебници е потвърждение на твърдението, че „основополагащите елементи на културната идентичност най-често се свеждат до традиционния фолклор, без да се отчитат всички останали културни постижения на етническите малцинства, а още по-малко приносът им към общонационалната култура и развитието на обществото.”[3] Общият брой на текстовете, представящи културата на етническите малцинства, в нито един от учебниците, независимо на кое издателство са и кои са авторите, не надхвърля 0,5% от общия брой текстове в учебника. При това в този половин процент са включени и текстове, представящи фолклорни и литературни образци на народи, които не бихме могли да наречем „български малцинства” -например немски, шведски, африкански и т.н. приказки. Представянето на културното многообразие се разбира от всички автори като предлагане на текстове, които са представителни за различните етноси, което е потвърждение на тезата, че „мнозина свързват интеркултурното образование предимно с процеса на самоидентификация (на индивиди и общности) и по-малко с процеса на взаимно разбиране.”[2]
Всички автори са заложили основно на фолклорните текстове при представяне на културното многообразие. Този наглед по-лесен подход крие определени рискове, ако се отчете спецификата на фолклора, който „съизразява световъзприемането на традиционния човек, идеята му за света, за групата, към която принадлежи и т.н.,… фолклорът е изражение на самоосъзната, самоидентифицирала се общност, обособена по силата на свое място, свой регион на живеене… Тази общност е етнически и верски еднородна.” [1, 211]
Една от основните характеристики на фолклора е противопоставянето. „Осъзнаването на собствената другост и на стойностното за колектива поражда опозицията свое – чуждо, която е основна за фолклора – тя е светогледна, социална, нравствена, етическа… Във фолклора тя изказва отрицателно отношение към другите етноси – например враждебното чувство към турци, гърци в резултат на робството. Опозицията е на верска, социална, морална основа („обесени за вяра”, пословици и поговорки като „турчин вяра има ли”, „грък като вълк”, „циганин от присмех не умира” и др.)” [1,211]. По този начин фолклорният текст формира стереотипи, които са точно етнически, затова използването му в обучението налага необходимостта към него да се подхожда с умение и достатъчно знания както за спецификата на самия фолклор, така и за особеностите на интеркултурната комуникация. В противен случай той лесно може да се превърне от мост в бариера между културно различните ученици.
Предпочитани от авторите са фолклорните приказки. Това е обяснимо, като се има предвид традиционно високият интерес на малките ученици към този тип текст. Проучванията на читателските интереси на учениците от началните класове показват предпочитанията на малките учениците точно към приказката. Затова присъствието на приказки в учебниците е оправдано и логично. Но механичното използване на общия интерес към фолклорната приказка и при представяне на различната култура не само че не е продуктивно за целите на интеркултурния диалог, но е възможно сериозно да възпрепятства комуникацията.
„Приказките дават представа за социума и индивида – за организацията на общността, за реда, за неписаните закони и правила, от които се ръководи; за индивида – като носител на ценностни характеристики, формирани в различни междуличностни отношения, но в рамките на колектива. Нравственото послание в тях е резултат от опита и грижата за съхраняване на ценностната система.” [1, 215]. Така на практика приказката е една основните форми за формиране на определени стереотипи у членовете на определена общност. От тази гледна точка изглежда до известна степен парадоксално използването на текстове, чиято изначална функция е да формират и утвърждават етнически стереотипи, за целите на преодоляване на същите тези стереотипи.
Мотивите в предложените приказки, както и редът на поместването им в някои от читанките, дават възможности за търсене на паралели и универсални моменти в ценностите на различните народи, но методическият апарат и илюстративният материал към текстовете, представящи културата на различните етноси и включени в учебниците, са твърде оскъдни, поради което учителите разчитат предимно на собствените си умения и опит.
Отделен момент е не съвсем изясненият статут на някои текстове, включени в различните учебници. Като пример може да послужи приказката “Градината на народите”, представена в единия от учебниците по литература за втори клас като ромска народна приказка, а в друг учебник – като приказка от Йосиф Нунев. Представянето и като фолклорен текст поставя някои въпроси относно отклонението от някои основни характеристики на народната приказка. Наличието на етнически маркер още в началото текста нарушава фолклорния му характер, затова сме склонни да приемем позицията на авторите на този учебник, в който тя е представена като авторска приказка. Текстът на Йосиф Нунев е близък в структурно отношение до фолклорните модели, което позволява търсенето на аналогии с други текстове от други култури, а съдържанието му е в достатъчна степен продуктивно за организирането на диалога между учениците именно като интеркултурен диалог. Дейностите към текста, както и илюстрацията, предполагат подобен подход.
Излизането извън рамките на фолклора и представяне на литературни образци на различните етноси изисква повече усилия и по-широко познаване на културата на различните етноси, но е в интерес на реалните процеси на интегриране. Ограничаването само в областта на традиционното е удобно и изглежда безопасно, но точно то крие сериозни рискове за диалога между културно различните ученици, особено ако учителят не притежава необходимите знания и умения. При опитите си да акцентува върху универсалните елементи във фолклорния текст и да го използва, за да подчертае общи за всички етноси ценности, той може да наруши сериозно самата представа на учениците за същността на фолклорния текст, което да повлияе негативно върху обучението им по литература в следващите образователни степени. От друга страна – ако се придържа строго към характеристиките на фолклорния текст, възможно е да затвърди стереотипните представи за другия като чужд, като враг.
При наблюдения върху работата с фолклорните текстове в училище се очертават някои основни проблеми. Например проектът за работа с фолклорен текст се покрива с проект за работа с художествен текст (приказката се представя като разказ, народната песен – като стихотворение и т.н.). Подменянето на жанровата специфика на текста в процеса на обучение оказва негативно влияние върху литературното образование на учениците в следващите класове. По време на университетската си подготовка бъдещите педагози се подготвят за работа с фолклорните текстове именно като с различни в светогледно отношение елементи на учебното съдържание, но в практиката си повечето от тях предпочитат по-стабилната опора върху структурното уподобяване на фолклорния и художествения текст.
При поставяне на допълнителни изисквания за използването на текстовете за целите на интеркултурната комуникация се забелязва отклонение от методическите изисквания за работа с фолклорен текст. Учителят е поставен в ситуация, когато трябва да избира между нарушаване на методическите изисквания за изучаване на народното творчество и риска да постави част от учениците си, принадлежащи към някое от етническите малцинства, в неравностойно положение.
По отношение на представянето на различните култури и възможностите, които те предлагат или не предлагат за опознаване на собствената или различната култура, самите учители посочват, че учебниците по литература не съдействат за формиране на интерес към опознаване на етнокултурните различия в България. Те подпомагат ученика да изследва собствената културна идентичност главно в случаите, когато ученикът принадлежи към етническото мнозинство.
Налице е сериозно разминаване между учебното съдържание и изискванията на мултикултурното училище. За преодоляването им е необходимо:
• да се включват в учебното съдържание не само фолклорни, но повече литературни образци, представящи културата на етническите малцинства;
• да се разглежда фолклорният текст именно като такъв, а да не се приравнява механично към художествения по силата на структурно или смислово уподобяване;
• да се разработи адекватен методически апарат към текстовете;
• да се обогати методическата подготовка на бъдещите учители за работа в мултикултурна класна стая.
Това са само част от възможностите за излизане от формалното епизодично представяне на културното многообразие в училище и превръщането на интеркултурния диалог в урока по литература в реалност.
Литература:
1. Георгиева,М., Р.Йовева, Ст. Здравкова. Обучението по български език в началното училище. Шумен, 2005.
2. Ризов,Ил. Модели за интеркултурна образованост. В: Образование и толерантност. Шумен, 2005.
3. Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. 2004.
4. Тоцева,Я. Ив.Иванов, Ил.Ризов, М.Минчева-Ризова, К.Йочева, Н.Витанова, Сн.Лазарова. Мониторинг на етноцентризма в началното образование. Шумен, 2004.
5. Тоцева,Я., К.Йочева, А.Моллов, Н.Витанова, Сн.Лазарова, М.Мехмед, Ил.Ризов. Мониторинг на етноцентризма в началното образование. Шумен, 2007.
6. Учебни програми по български език и литература за първи, втори, трети и четвърти клас. www.minedu.government.bg
петък, 12 декември 2008 г.
петък, 28 ноември 2008 г.
Мултикултурният виртуален свят на компютърните ролеви игри
В: Многообразие без граници. В.Търново, 2008
I. Турнири
[1] (от англ. massive (massively) multiplayer online role-playing game) — разновидност на компютърните ролеви игри, чиято главна характеристика е възможността да се играе едновременно от голям брой играчи, намиращи се в различни части на света с помощта на интернет
Все повече хора по света се увличат от така наречените MMORPG игри (massive (massively) multiplayer online role-playing game) [1], прекарвайки голяма част от времето си пред монитора в маската на герой от виртуална приказка и предпочитайки общуването с далечни непознати, скрити зад подобни маски. За някои от тях това се превръща в начин на живот и оставя на заден план работата, ученето, приятелите от „реалния” свят, любовта.
Една от тези игри е Lineage II: The Chaotic Chronicle.
Lineage II е създадена през 1998 година и само за 2 години – до 2000 успява да събере повече от сто хиляди почитатели, а до 2006 година техният брой вече е повече от три и половина милиона. Възрастовата категория на играчите варира от 12 до 50 (а понякога и повече) години. Данните са на базата на изследване на създателите на играта, които смятат за „почитатели” активните играещи – хората от цял свят, седящи пред монитора в образа на избрания герой повече от пет часа всеки ден. Общуването в процеса на играта изгражда своеобразна субкултура със свои ценности, принципи, традиции и перспективи.
Независимо от огромния брой статии за опасността от компютърните игри за реализацията на личността, за болестната зависимост, определяна понякога като форма на групов аутизъм, тези общества са факт. И те са именно мултикултурни общества. На практика „затварянето” на играча във виртуалния свят често го отделя от хората от близкото му обкръжение, но от друга страна го прави член на нова общност, която, макар и виртуална, в някои от случаите способства в много по-голяма степен за личностното му развитие и за социализацията му в един различен и интересен свят. Това не само ни позволява, но до известна степен ни ангажира с необходимостта да погледнем към този вид общество от позициите не само на ограниченията и на реалните или предполагаеми вреди, а и от позициите на съдържащите се във виртуалния модел на света възможности за диалог между реални хора.
RPG (Role Playing Game) са вид компютърни игри, в които човек може да избира определен фиктивен персонаж и да го води в различни приключения в един свят, изграден колкото от създателите на играта, толкова и от собствената фантазия на играещия, а също така и от въображението на другите играчи.
Компютърните ролеви игри излизат от първоначалния си настолен вариант и се развиват в различни посоки, създавайки нови подвидове. Най-разпространената им класификация е в разделянето им на игри за един играч (single player RPG) и игри, в които играят много потребители (multiplayer RPG).
Lineage II: The Chaotic Chronicle се отнася към втория вид – в нея се включват потребители от цял свят, създавайки по този начин едно своеобразно мултикултурно общество, базирано както на основните характеристики на избрания игрови образ, така и на спецификата на националната народопсихология, чийто носител е отделният потребител, скрит зад маската на виртуалния персонаж.
Виртуалният свят на играта има свой географски образ (карта, своеобразна топонимия), базиран на два континента – Аден и Грация, на които са разположени три кралства (всяко със своя история, политика, икономика, обществен живот). Играчът разполага с определена база данни за предисторията на отделните кралства – за наскоро приключила гражданска война, отношения между кралствата, население, което бихме нарекли „коренно”, и т.н. Кралство Аден е огромно. За да се придвижи до определено място в него (замък, град, местност и др.), играчът има възможност за избор – може да следва спокойните търговски пътища или да предпочете опасностите на преките пътеки, в които го дебнат както множество чудовища – някои добре познати от митологията (медузи, дракони), повечето – плод на въображението на създателите на играта, така и героите на други играчи, настроени понякога недружелюбно.
Философската идея на играта освобождава играча от следването на определена сюжетна линия или задължителност в поведението на персонажа. Развитието на героя протича по избор на играещия, като всеки напредък се отбелязва с преминаването към по-високо ниво. Новото ниво в играта е показател за по-висок социален статус в рамките на виртуалния игрови свят. Играчът може да участва по свой избор и в съответствие със социалния статус на героя си в политическия, икономическия и социалния свят на играта, в която всички събития протичат в реално време.
Политическата система на този свят е близка до феодалната. В процеса на развитието на персонажа се създават приятелства, партньорства, общности – кланове, в които конкретният герой се включва със своите способности и умения, придобити в процеса на играта, но и с личните качества на играча, помагайки на другите да постигнат определени индивидуални или общи цели, а също така и разчитайки на тяхната помощ за постигане на собствените си цели. И най-могъщият клан обаче не може да разчита изцяло само на собствените си сили, затова търси помощта и подкрепата на други кланове при реализиране на мисиите си. Съществува и система за делегиране на права вътре в самия клан, която позволява на ръководителите му да прехвърлят част от задълженията си на други членове, което води до по-ефективно и оперативно управление.
В основата на икономическата система е свободната търговия между играчите – в градовете има множество пазари, на които цените се определят от търсенето и предлагането. Източник на доходи за собствениците на замъци са и данъците, с които се облагат търгуващите.
Карнавалният свят на играта [М.Бахтин,1965] предлага голям набор от маски, позволяващи на играча да излезе извън рамките на своя реален пол, социален статус, възраст и т.н. Социалната система му дава възможност да определи набор от герои, които по условие се приемат като приятели в зависимост от избраната от другите играчи раса или на базата на препоръки. В играта съществува своебразна система на доверие, която позволява отделните играчи да се предупреждават за опасни персонажи или да препоръчват определен герой. Всеки персонаж има над главата си надпис с избрания прякор, знака на клана, към който принадлежи (за по-високите нива) и по желание – с флага на страната, от която е играчът. При препоръчани от други играчи герои надписът се оцветява в синьо, което е знак за околните, че на този играч може да се има доверие и на него може да се разчита за помощ.
Системата за комуникация в процеса на играта дава възможност на играчите да разменят лични съобщения и/или да общуват публично в реално време. В много от случаите междуличностната комуникация, започнала по време на игра, се пренася във форумите. Играта слага начало на многобройни приятелства между хора на различна възраст, с различен социален статус, от различни части на света, говорещи на различни езици, изповядващи различна религия, принадлежащи към различни културни групи.
Социалният живот в Lineage II включва редица събития, някои от които се извършват според особени ритуали:
- Планов турнир с правила – провежда се периодично в определен ден, например веднъж в месеца на определени арени. Тези турнири могат да се осъществяват по различен начин в зависимост от броя на участниците, игровата им расова принадлежност и др. Правилата за провеждане на турнира са предварително договорени и оповестени.
- Стихиен турнир – може да се състои по всяко време на всяко място, ако има условия за провеждането му.
II. Различни събития (т.нар.invent)
- Най-популярната форма на това събитие е изпълнение на задача от типа „иди някъде, за да получиш/намериш/набавиш нещо”. В основата на тези задачи са познатите ни от вълшебната приказка изпитания на героя. [В.Пропп,1998] Свързва се преди всичко с герои от по-ниските нива. При изпълнение на задачите те могат да се допитват както до по-опитни играчи с висок рейтинг на доверие, така и до определени помощници, предложени от самата игра, зад които не стои реален потребител.
- Отборни състезания, свързани с изисквания за изпълнение на определени задачи, но вече не от един герой, а от клан/кланове. Основно правило при тези събития е да се действа съвместно за постигане на определена цел.
- Историческият invent има за основа определена легенда, конкретни характеристики на участниците. От играчите се изисква не само познаване на играта и умения за игра, но и определени бойни, комуникативни, дипломатически качества, включващи понякога цял арсенал както от виртуални оръжия, така и от похвати от областта на конфликтологията.
- Invent за съобразителност. В този случай е необходимо да се мисли логично и да се активират способностите на играча/играчите за решаване на нестандартни задачи.
- Празничен invent – събития като сватби, рождени дни, празнуване на победа и др. По сантиментална аналогия с реалния живот тези събития се провеждат на сървъри, считани от играчите за „стари”. По този начин в рамките на виртуалния игрален свят на Lineage II се формират определени традиции.
От всичко личи, че Lineage II е игра, която е създадена да се играе в група. Тази група е изключително разнородна и трудно се поддава на класификации. Разнородността и многогласието и диктува и необходимостта от реализация на диалога в играта на няколко нива, всяко от които обаче може с право да бъде определено като интеркултурно.
Първото ниво на интеркултурен диалог е при комуникация между героите – представители на различните раси в играта.
От една страна – налице са йерархични различия, свързани с принадлежността на конкретния персонаж към определено ниво (белег за социалния статус и привързващо го към определена „класа”). Създаденият в играта жаргон на опитните играчи, чиито герои са на по-високи степени на развитие, в повечето случаи е почти неразбираем за начинаещите. За улесняване на този диалог има речници в някои от многобройните интернет страници, посветени на Lineage II.
От друга страна – принадлежността на героя към определена раса го свързва с редица вербални и невербални характеристики, които определят както неговото отношение към представителите на другите раси, така и тяхното предмнение за ролята и поведението му.
Пет са основните раси, които може да избира потребителят за своя герой:
- Хора – наглед с най-незначителни умения, сравнени с другите раси. Можещи много неща, но на практика – нищо, което да не умеят представителите на останалите раси.
- Елфи – раса, външният вид на която насочва към определена доза аристократизъм. В определени моменти изглеждат почти прозрачни. Имат за свой идол богинята на водата Ева. Изборът на тази раса предполага афинитет към по-изискан стил на общуване.
- Тъмните елфи, както личи и от самото название на расата, са свързани с представата за отвъдното, магическото. Тяхна богиня е Шилен – богинята на смъртта. Срещата с тях държи нащрек събеседника. Неслучайно най-добрите магьосници са от тази раса.
- Орките са изключително силна физически раса, която боготвори Пааджрио – бога на огъня. Техният подход при решаване на комуникативни проблеми е подчертано силов.
- Джуджетата са може би най-интересната от гледна точка на комуникацията раса. Самият им „вид на дърт пияница или на сладко детенце (в зависимост мъжко или женско)” [Ив. Атанасов, 2008] създава определени рецептивни нагласи, които обаче в повечето случаи могат да заблудят събеседниците. Въпреки комичния си външен вид и ниския от гледна точка на реалния социален живот дейностен статус (те вършат „черната” работа в играта – събират отпадъците, обират „труповете”), персонажите от тази раса са най-„богатите”.
Очевидно е, че между толкова различни като игрови расови характеристики персонажи комуникацията е усложнена и изисква прилагането на различни комуникативни стратегии за предотвратяване и преодоляване на конфликти и постигане на съгласие.
Допълнително усложнение в комуникацията може да възникне от базовата принадлежност на персонажите от различните раси (без джуджетата) към един от двата основни типа герои – боец (Fighter) или магьосник (Mystic). Заложените в самите названия характеристики вече създават ясна представа за различните подходи в поведението им.
Второто ниво на интеркултурен диалог в рамките на виртуалния комуникативен модел на играта е при „междудържавно” общуване на представителите на трите основни кралства. Всяка от расите има за свое „родно място” някое от тези кралства, което е с определена история, митология, географски особености и т.н. Именно на това ниво позициите свое – чуждо са най-ясно изразени и дават своя отпечатък върху приемането/отхвърлянето на другия и определянето му като приятел/враг.
Третото ниво вече е свързано не с виртуалния, а с реалния национален статус на играчите, стоящи зад маските на героите. Националната принадлежност на потребителите в играта изгражда един пъстър свят, в който едва ли някой може да се наеме да изчисли колко играчи и от какви етноси участват. Въпреки това се оформят няколко основни типа поведение, които са предпочитани от отделни групи играчи с един и същ национален флаг над главите на героите им. Това позволява да се определят няколко типа герои според предпочитания стил на общуване с останалите:
- Агресивен стил – характерен за играчи, които условно можем да наречем „източни”. Тези играчи се придържат към нападателен стил на игра и налагат на персонажите си подчертано силов стил на поведение, насочен единствено към унищожение на другия герой без оглед на игровата му расова принадлежност или на националността на играча зад маската. Техни жертви най-често са героите на начинаещите, които все още нямат необходимите умения за самозащита. Повечето от руските и някои от полските потребители не са от предпочитаните събеседници в играта именно поради склонността си да предизвикват/„решават” конфликите единствено със сила, независимо от коя раса са героите им. В подкрепа на посоченото наблюдение е и фактът, че голяма част от тях избират за свои персонажи герои от расата на орките. Колкото и забавни и зрелищни да са турнирите с тяхно участие (дори се създава впечатление, че тези герои са в играта само заради боевете „на живот и смърт”), в социалния свят на Lineage II те са до известна степен изолирани, доколкото моделът на този свят далеч надхвърля елементарното унищожаване на противника, характерно за голяма част от компютърните игри. Подчертано агресивните играчи почти изключват вербалното общуване с другите, говорят само на родния си език (изразите, които използват, не са подходящи за цитиране) и на практика демонстрират показна некомуникативност, разчитайки единствено на силовото си и числено превъзходство (те рядко са самостоятелни, обикновено героите им се движат в група и нападат самотни играчи от по-ниски нива). По този начин оформят своеобразна „организирана престъпност” в игровия модел на света.
- Компромисен (консенсусен) стил – характерен за представителите на страните от Южна Европа – Италия, Испания, Гърция. Тези играчи са в голямата си част с ясната представа, че това е само игра и важното е да се забавляват, а не „да показват мускули”. Те търсят сътрудничество, обикновено предлагат партньорства на другите играчи, склонни са да насочват диалога към теми извън играта, интересуват се сякаш много повече от събеседника, отколкото от игровата ситуация. Ангажирани са със самия процес на общуване в много по-голяма степен, отколкото с резултата от съвместната мисия. Общуват с лекота и са позитивно настроени. Ако получат помощ от друг играч, търсят начини и възможности да се отблагодарят и работят за рейтинга му (системата за доверие, изградена на базата на препоръки на други играчи, която беше спомената по-горе). Това ги прави желани събеседници и партньори, тъй като поведението им съдейства за създаването на добронамерена и забавна атмосфера в процеса на игра. Често избират за свои герои представителите на расата на джуджетата, които със самия си външен вид будят усмивка, въпреки че като поведение на персонажа понякога се отличават с лукавство и са склонни да хитруват. Към подобен комуникативен стил се придържат и потребители от Грузия, както и от някои скандинавски и прибалтийски държави. Но техните герои не са ограничени в рамките на определена игрова раса.
- Менторски (наставнически) стил – тук ненадминати са потребителите от САЩ, чиито герои понякога присъстват на конфликти сцени като пасивни наблюдатели, но често след това си позволяват да дават съвети и наставления на потърпевшата страна за „правилното” според тях поведение в подобна ситуация. Разликата между тяхното поведение и поведението на подкрепа и взаимопомощ е очевидно. За тези играчи е от значение да демонстрират познанията си за играта, както и уменията, с които героите им превъзхождат останалите персонажи. Не са свързани с една определена предпочитана раса, но сред тях има много представители на елфите.
- Подкрепящ стил – близък до консенсусния стил на южняците от Европа, но не толкова подчертано забавен и весел. По-скоро са загрижени за героя на другия и се стремят да го разберат и да му помогнат да изпълни задачата си в играта. Към тази група се отнасят много потребители от Южна Америка (бившите колонии).
Многообразието на виртуалния свят на Lineage II се подчертава и от многогласието, създадено от националните езици на потребителите. Въпреки че за официален език в играта се използва английският, не са наложени никакви ограничения, свързани с употребата на други езици. Основна цел в диалога е играещите да се разбират помежду си. Опитните играчи от по-високи нива общуват на език, който е почти неразбираем за неподготвения потребител. В този Lineage-жаргон са включени както специфичните названия на елементи от света на играта (местности, градове, оръжия и др.), така и речеви фрагменти от различни езици, използвани от играчите при комуникация в процеса на общата им игрова дейност, насочена за постигане на общи, предположени от играта, цели.
Всичко това ни дава основание да твърдим, че Lineage II (както и други игри от подобен тип) дава възможност за истински интеркултурен диалог, изграден на базата на взаимодействие в процеса на дейност, създадена за забавление, която не е подчинена на конкретни формални изисквания за конструиране и реализиране на комуникацията. Създателите на играта дават възможност за комуникация, но потребителите избират от какъв тип да е тази комуникация и участват в нея според личните си предпочитания. Ценността на подобно общуване е именно в неговата неформалност и липсата на инструкции и задължителни правила. По този начин се осъществява пълноценното функциониране на един виртуален свят, който обаче за милиони хора от различни страни и култури се е превърнал в основна територия за себеизява и среща с другите.
Поради това считаме, че MMORPG игрите, предлагайки един цялостен мултикултурен модел, имат солиден комуникативен потенциал за осъществяване на интеркултурен диалог, който успешно може да бъде използван в педагогическата практика.
Литература
1.Бахтин, М. М. Творчество Франсуа Рабле и народная культура Средновековья и Ренессанса. М., 1965.
2.Пропп,В. Я. Морфология волшебной сказки. М., 1998
[1] (от англ. massive (massively) multiplayer online role-playing game) — разновидност на компютърните ролеви игри, чиято главна характеристика е възможността да се играе едновременно от голям брой играчи, намиращи се в различни части на света с помощта на интернет
вторник, 28 октомври 2008 г.
четвъртък, 21 август 2008 г.
сряда, 20 август 2008 г.
ОСОБЕНОСТИ НА ЕТНИЧЕСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ НА СТУДЕНТИ - БЪЛГАРИ
Актуалност НА проблемА. През последните десетилетия нарасна интересът към етническата идентичност на българските граждани. Повечето изследвания са насочени към малцинствата и това е обяснимо с общата настройка за изследване на етническата проблематика. Междуетническите отношения в България се характеризират с определена стабилност и отсъствие на сериозни междуетнически конфликти, което се обяснява с етнопсихологическите особености на живеещите по българските земи етноси, плод на вековни традиции на съвместно съжителство.
Въпреки нееднократно декларираните особености на „Българския етнически модел”, съществуват и редица проблеми. Отношенията между трите основни етноса – българи, турци и роми от една страна са белязани с традиционната толерантност, а от друга са под влиянието на много подмолни и скрити фактори.
Една от най-важните характеристики на междуетническите отношения е етническата толерантност, разбирана като отсъствие на негативно отношение към другите етнически култури (наличие на позитивен образ на другата култура) при съхранение на позитивна рефлексия на своята собствена.
Връзката на позитивната етническа идентичност и толерантността е установена още от Дж. Бери и М. Плизент. Етническата идентичност фиксира осъзнаването от личността на своята принадлежност към определена етническа общност. Тя е преди всичко резултат от когнитивно-емоционалният процес на себеосъзнаване като представител на определен етнос и разграничаване от другите етноси.
В изследването са включени студенти, които са българи по своя етнически произход. Особеностите на етноидентичността на българите, и в случая на студентите, са сред най-рядко изследваните феномени. Като отправна точка са взети другите два големи етноса, които живеят в България – турци и роми. Между трите етноса съществуват значителни културни различия. Те са в почти всички елементи на хабитуса.
Постановка на проблема. В значителна степен междуетническото общуване се определя от психологическата комуникативна дистанция, която представлява нагласа към желаната степен на близост с представителите на определен етнос.
Етническият стереотип е устойчиво образувание, с когнитивен, емоционален и поведенчески компоненти. Етническите стереотипи са два вида: автостереотипи и хетеростереотипи.
Етническата афилиация е характеристика на емоционалните нагласи спрямо своя и чуждите етноси.
Важен параметър на социалните отношения е чувството за стабилност при възприемането на социалната ситуация.
Цел на изследването е изучаването на особеностите на етническата идентичност на студенти - българи.
Обект на изследване са 40 студенти – българи на възраст 19-24 години през 2005-2006 г.
Предмет на изследване са характеристиките на етноидентичността на студентите и тяхната взаимовръзка.
Задачи на изследването:
1. Да се разкрият и опишат измеренията на етническата идентичност и съотношенията на авто- и хетеростереотипите на изследваните лица.
2. Да се разкрие и опише ефектът на социалната дистанция в междуетническите отношения, в които встъпват изследваните.
МЕТОДИКА. Изследването е направено чрез анкетна карта, съдържаща следните методики:
Тест за диагностика на отношенията (ДТО). Разработка на Г.У. Солдатова, модификация на метода на семантическия диференциал. ДТО съдържа набор от 24 качества, 12 от които имат положителна и 12 – отрицателна конотация. Оценяват са по 4-степенна Likert скала за съгласие.
ДТО позволява да се измерват следните параметри на етническите стереотипи: амбивалентност; изразеност; насоченост в четири значения: самооценка по качествата (етническа идентичност), оценка на абстрактния образ на "идеалния човек", оценка на "типичния представител" на собствения етнос (автостереотип), оценка на "типичния представител" на "другия" (хетеростереотипи).
Спомагателен показател за оценка на етническите стереотипи е степента на съвпадение на „идеала” и авто- и хетеростереотипите. [3]
Скала за социална дистанция (Модификация на Л.Г.Почебут). Тя се прилага за изследване на нагласите за междугрупово взаимодействие. За всеки етнос се отбелязва степента на приемливост. Определят се следните показатели: Социална приемливост (СП), Социална експанзивност (СЕ), Коефициент на изменчивост (КИ), Коефициент на етническа толерантност (ЕТ), Етническа идентичност(ЕИ). [1,2]
Етническа афилиация. Методиката е разработка на Г.У.Солдатова и С.В.Рыжова. Представлява въпросник с 30 айтема, изследващ типовете етническа идентичност – норма, етноегоизъм, национален фанатизъм, етноиндеферентност, етнонихилизъм. Дава оценка на етническите афилиативни тенденции (стремеж към групова принадлежност); етноафилиативни и анти-афилиативни тенденции. [3]
Стабилност-нестабилност. Методиката на Т.Г.Стефаненко е предназначена за измерване на степента, в която хората възприемат стабилността или нестабилността на социалната ситуация. Обикновено се комбинира с показатели за етноидентичност. Представлява списък от 9 полярни твърдения, засягащи различни страни на ситуацията и изискващи принуден избор. [4]
Въпросник за мултигрупова етническа идентичност (MEIM). Въпросник с две субскали от Jean S. Phinney (1992). Популярен и надежден. Измерва индивидуалното ниво. Има две скали, комбинирани с 4-степенна Likert-скала за оценка.
1. Ниво на етническа идентичност: 14-айтемова скала, оценяваща три аспекта на етническата идентичност:
· Усещане за етническа принадлежност – чувство за принадлежност към етническата група, етническа гордост.
· Достигане на етническа идентичност – разбиране на етноидентичността.
· Етническо поведение – социализираност в етническата група и участие в културни традиции.
2. Отношение към други групи – 6-айтемна скала, оценява отношението към други етнически групи. [7; 10; 11, 12; 13; 16]
Скала за етноидентичност (EIS) е създадена от Valk (2001). Измерва различни компоненти на етническата идентичност: идентификация с и гордост от етническия произход, етноцентристки отношения, уважение на етническите традиции и култура и предпочитане на родния език за комуникация с членовете на in-group. Съдържа 20 айтема. Комбинирана е с 5-степенна Likert-скала за съгласие (0-4). [15]
обработка на данните. Данните са обработени по традиционните методи чрез SPSS.
РЕЗУЛТАТИ. Малките възможности на този текст (като обем) не дават възможност за по-пълноценен анализ, затова само ще бъдат посочени основните индикатори.
Амбивалентност (A) - характеризира степента на емоционална определеност на стереотипа. Висока неопределенност (А) се получава при ниска поляризация на оценките на противоположните двойки качества, когато респондентът не отдава ясно предпочитание на позитивния или негативен полюс на оценката. Варира от 0 до 1.
Амбивалентността е по-висока при мъжете по всички показатели: самооценка (0,018, ниво около 0,5), идеал (0,030, ниво около 0,3), автостереотип (0,184, ниво около 0,8), оценка на съвкупен „друг” – включват се всички други етноси - (0,046, ниво около 0,6), турчин (0,041, ниво около 0,7), ром (0,067, ниво около 0,6).
изразеност (S) - (интензивност) на стереотипа отразява силата на стереотипния ефект. S се изчислява по броя на ясно поляризираните двойки качества. Коефициентът на една двойка качества е толкова по-висок, колкото по-голямо е разстоянието между качествата. Варира от 0 до 1.
Изразеността е по-висока при жените по показателите: самооценка (0,007, ниво около +0,3), оценка на съвкупен „друг” (0,010, ниво около +0,01).
По-висока е изразеността при мъжете по показателите: идеал (0,042, ниво около +0,5), автостереотип (0,034, ниво около +0,1), оценка на турчин (0,007, ниво около -0,03), ром (0,054, ниво около -0,1).
Насоченост (D) – (коефициент на стереотипа), характеризира знака и величината на общата емоционална ориентация на субекта по отношение на дадения обект. D се изменя от – 1 до +1 – негативен/позитивен стереотип.
По-висока е D при жените почти по всички показатели: самооценка (0,026, ниво около +0,2), идеал (0,029, ниво около -0,05), автостереотип (0,049, ниво около +0,4), оценка на съвкупен „друг” (+0,032, ниво около +0,06), турчин (0,106, ниво около -0,1).
При мъжете D е по-висока при оценката на ромите (0,006, ниво около -0,1).
степен на съвпадение на „идеала” и авто- и хетеростереотипите – Спомагателни показатели (В.П.Павленко), които дават по-вярна представа за самооценката и оценката на другите. Колкото по-близка до 0 е величината на тези показатели, толкова по-сходни са по насоченост емоционално-ценностните компоненти на аз-образа и образа на другите; толкова по-високо е нивото на етническа идентификация (при автостереотипа) и по-ниско нивото на междуетническа диференциация (хетеростереотипи). Колкото е по-високо нивото, толкова по-чужда се усеща дадената етническа група.
При мъжете и при жените разликата „идеал-автостереотип” е значителна – 0,408 (мъже) и 0,486 (жени). По-малка е разликата „идеал-хетеростереотип”: 0.095 (мъже) и 0.156 (жени).
СОЦИАЛНА ДИСТАНЦИЯ. Максимална социална дистанция (-3) означава, че човек се възприема и държи автономно и обособено. Вежливостта и етикетът като културни способи на общуване му позволяват да скрива своята личност, собствената оригиналност и култура, комуникацията в такъв случай е най-често символична и формална. Максимална социална дистанция е признак за нетолерантност.
Минималната дистанция (+3) способства за конкретизация на представите за другите хора, влизат във взаимодействие и позволява толерантно отношение.
В изследването е регистрирана по-голяма близост на българите до турците и при мъжете (+0.857), и при жените (+1.100), отколкото до ромите – при жените все пак е положителна (+0.050), а при мъжете е отрицателна (-0.429).
етническа идентичност - социалната дистанция по отношение на собствения етнос е показател за етническа идентичност. Минималната дистанция (+3) Е белег за нормална етническа идентичност, А максимална (–3) – за дълбоки проблеми, свързани с етническата идентичност.
В изследването е регистрирана много високо ниво на етноидентичност и на двата пола: мъжете (+2.857), и при жените (+2.950).
Социална приемливост (СП) - отразява стремежа към взаимодействие и интеграции и даже асимилация от другите етноси. Има два субпоказателя: Възможна социална приемливост (СПв) и Реална социална приемливост (СПр). В случая СПв = 1.053. Оценката се определя от знака (положителна или отрицателна) и величината.
В изследването СПр е както следва:
· Автоприемливост (българи) нивото е 0.247 за мъжете и 0.243 за жените.
· По отношение на турците: 0.074 за мъжете и 0.091 за жените. И за двата пола това означава стремеж за автономност на етноса, отсъствие на стремеж към интеграция с турците.
· По отношение на ромите: -0.037 за мъжете и 0.004 за жените. За жените това означава стремеж за автономност на етноса, отсъствие на стремеж към интеграция; при мъжете тенденцията за отчуждение е още по-силна - стремеж един етнос изцяло да се обособи от другия, междуетническо напрежение и нетолерантност; наличие на явен или скрит междуетнически конфликт.
Социална експанзивност (СЕ) – отразява изразеността и насочеността на социалните чувства на представителите на един етнос по отношение на друг. Колкото по-силно са изразени позитивните чувства, толкова по-малка е социалната дистанция, по-плътно е взаимодействието им. Има два субпоказателя: Възможна социална експанзивност (Сев) и Реална социална експанзивност (СЕр). В случая СЕв = 0.150.
В изследването:
· СЕр Автоекспанзивност (българи) нивото е 0.009 и за мъжете и за жените.
· По отношение на турците: 0.003 и за мъжете, и за жените. Това говори за напрежение в отношенията, не всички представители на етноса се отнасят с искрен интерес и съчувствие към турците.
· По отношение на ромите: -0.001за мъжете и 0.000 за жените. За жените това означава напрежение в отношенията; при мъжете тенденцията е за дълбоко неприемане, неприязън към етноса като цяло.
Коефициент на изменчивост (КИ). Всъщност е коефициент на вариация:
· Автоизменчивост (българи) нивото на КИ е 22.91% за мъжете и 7.58% за жените. При положителна СПр, КИ ≤ 50% означава естествена избирателност в оценките на приемливостта на хората от етноса и общо позитивно отношение.
· Ако КИ ≥ 50% - значително напрежение в отношенията при някои от представителите на двата етнос. По отношение на турците КИ е: 248.27% за мъжете, и 152.98% за жените; по отношение на ромите: 469.99% за мъжете и 4076.89% за жените.
етноафилиативни тенденции (ет). Афилиацията е склонност за следване на правила, норми и цели на своята етническа група; афилиативни тенденции (стремеж към групова принадлежност), оттам и стремеж към принадлежност към своя етнос. Изразява се в процент от общия брой.
По-силно са изразени етноафилиативните тенденции при мъжете - 61.90%, отколкото при жените 50.00%.
анти-ЕТНОАФИЛИАТИВНИ тенденции (АЕТ). Стремеж за отклонение от традициите и нормите на своя етнос. Изразява се в процент от общия брой.
По-силно са изразени анти-етноафилиативните тенденции при жените - 20.00%, отколкото при мъжете - 19.05%.
тенденции за колебание. Свързва се с двата предходни индикатора. Означава динамика и вариативност на нагласите и поведението по отношение на собствения етнос във времето. Изразява се в процент от общия брой.
Много по-силно колебаещи се са жените - 30.00% срещу 19.05% от мъжете.
Норма (позитивна етническа идентичност). Свързва се с предпочитане и уважение на начина на живот, езика и културата на своя етнос, но и с интерес и уважение и към другите етноси. Етническият произход не се крие. Винаги успява да постигне съгласие в междуетнически спор. Варира от +1 до – 1.
Коефициентът Н е положителен. По-висок е при жените: 0.57, отколкото при мъжете: 0.48.
Етнонихилизъм. Това е тип отношение и поведение на човек, който изпитва срам поради своя етнически произход, чувство за непълноценност, трудно живее с хора от своя етнос, не уважава своя народ. Варира от +1 до – 1. И при жените, и при мъжете коефициентът на ЕН е силно отрицателен: -0.77 (мъже) и -0.89 (жени).
Национален фанатизъм. Характерен е за човек, който счита, че правата на етноса (нацията) винаги са над правата на отделния човек; че е изключително необходимо да се съхранява чистотата на етноса (нацията); че всички средства са подходящи за защита на интересите на собствения народ; че неговият народ има право да решава своите проблеми за сметка на другите народи; че хората от други националности трябва да бъдат ограничени в правата им да живеят на неговата национална територия. Той трудно живее с хора от друг етнос. Варира от +1 до – 1.
Общо е нисък – при мъжете е +0.01, а при жените е дори отрицателен: -0.24.
Етноизолационизъм. Характерен е за човек, който счита своя етнос за по-надарен и по-развит в сравнение с другите етноси, поради което е необходимо културата на неговия етнос да бъде „очистена” от влиянието на други култури; бори се за етническа и расова чистота и против междуетническите бракове. Варира от +1 до – 1.
ЕИЗ е отрицателен, като е по-силен при жените: -0.33, отколкото при мъжете: -0.08.
Етническа индеферентност. Характерна е за човек, който не отдава предпочитания на определена национална култура, включително и на своята собствена; счита, че в ежедневното общуване етническият произход няма значение; никога сериозно не се е отнасял към междунационалните проблеми и затова е готов да работи с хора от всеки етнос, независимо от различията. Варира от +1 до – 1.
ЕИ е отрицателен, като практически е еднакъв при жените (-0.13) и при мъжете (-0.11).
Етноегоизъм. Характерен е за човек, който счита, че взаимодействието с хора от други етноси често е източник на неприятности; дразни се от присъствието и особено от близкото общуване с хора от други етноси. Затова предпочита начина на живот само на своя етнос и често изпитва чувство на превъзходство на своя етнос над другите. Варира от +1 до – 1.
ЕЕ е отрицателен, като практически е еднакъв при жените (-0.14) и при мъжете (-0.12).
Общ показател за етническа идентичност. Характеризира човек, който има ясна представа за ролята на етничността в неговия живот - относно собствения си етнически произход и значението му. Той посвещава много време на изучаването на историята, традициите и обичаите на собствения си етнос и се стреми да ги спазва. Изпитва силно чувство за принадлежност и привързаност към своята етническа група, силно се гордее с етническия си произход и достиженията на своя етнос.
По-силно е изразен при жените: 1.121, отколкото при мъжете: 0.929.
Принадлежност. Характеризира се със силно чувство за привързаност (принадлежност) и щастие от членството в съответната етническа група; гордост от етническия произход и достиженията на етноса
По-силно е изразен при жените: 1.410, отколкото при мъжете: 1.295.
етническа гордост и принадлежност (EPB). По-силно е изразена при жените: 1.010, отколкото при мъжете: 0.890.
Степен на етническа идентичност. Изразява когнитивните аспекти на етноидентичността – познаване на историята, традициите и обичаите на етноса, осъзнаване на собствения етнически произход и значението му.
По-силно е изразена при жените: 1.000, отколкото при мъжете: 0.819.
етническа диференциация (ED). Изразява степента на възприемане на другия като различен и готовността за живот и съвместна дейност с хора от другите етноси.
По-силно е изразена при жените: 0.230, отколкото при мъжете: 0.138.
Етническо поведение. Изразява поведенческите аспекти на етноидентичността - активна работа в организации или социални групи, които включват основно хора от съответния етнос; спазване на културните традиции на етническата група – храна, музика, дрехи, обичаи.
По-силно е изразено при жените: 0.700, отколкото при мъжете: 0.286.
Ориентация по отношение на други групи. Изразява стремежа за включване в срещи и запознанства, съвместен живот и дейност с хора от други етноси.
И при двата пола е отрицателна величина. По-силно е изразено при мъжете: -0.179, отколкото при жените: -0.038.
СТАБИЛНОСТ-НЕСТАБИЛНОСТ. Измерва степента, в която хората възприемат стабилността или нестабилността на социалната ситуация.
Като цяло възприемането на света от студентите е нестабилно и тревожно, съществуват проблеми в социалната идентификация и адаптация. Малко по-добре възприемат социалната ситуация мъжете: „стабилни” са 14.28%, „колебаещи се” - 52.39% и „нестабилни” - 33.33%. За жените съответно: „стабилни” са 5.00%, „колебаещи се” - 60.00.
литература
1. Почебут Л.Г. Психология социальных общностей. Толпа, социум, этнос. СПб., 2002. с. 157–161
2. Почебут Л.Г. Шкала социальной дистанции // Введение в этническую психологию / Учебное пособие под ред. Ю.П.Платонова. СПб., 1995. с. 179–181
3. Солдатова Г.У., С.В.Рыжова. Психология межэтнической напряжённости". М.,1999.
4. Стефаненко Т.Г. Методика изучения восприятия подростками стабильности мира. М.,1999. с. 484.
5. Стефаненко, Т.Г., Е.И. Шлягина, С.Н. Ениклопов. Методы этнопсихологического исследования. М., 1993.
6. Baden, Amanda, Robbie J. Steward. Research results: The Cultural-Racial Identity Model. // Journal of Social Distress and the Homeless, 2000.
7. Branch, Curtis W. The Many Faces of Self: Ego and Ethnic Identities. // Journal of Genetic Psychology; Dec2001, Vol. 162 Issue 4, p412, 18p]
8. Kwan, Kwong-Liem Karl, Sodowsky, Gargi Roysircar. Internal and External Ethnic Identity and Their Correlates: A Study of Chinese American Immigrants. // Journal of Multicultural Counseling & Development, Jan97, Vol. 25, Issue 1.
9. Miville, Marie, J. Helms. Exploring relationships of cultural, gender and personal identity among latinos and Latinas. // 104-th Annual Convention Meeting of the American Psychological Association, Toronto, Canada, 1996.
10. Ohm, Julie Juhye. Asian American Adolescent Identity. // Thesis submitted to the Faculty of theVirginia Polytechnic Institute and State University in partial fulfillment of the requirements for the degree of MA, 1999, Blacksburg, VA
11. Phelps, Rosemary E., Taylor, Janice D., Gerard, Phyllis A. Cultural mistrust, ethnic identity, racial identity, and self-esteem among ethnically diverse black university students. // Journal of Counseling & Development, Spring2001, Vol. 79, Issue 2.
12. Phinney, J. The Multigroup Ethnic Identity Measure: A new scale for use with adolescents and young adults from diverse groups. Journal of Adolescent Research, 7, 1992, 156-176.
13. Shenoy Uma A. In Moving to a New Country: Children and Adolescent’s Adaptation. Blacksburg, Virginia,1996,
http://scholar.lib.vt.edu/theses/available/etd-44915251972550/unrestricted/etd.pdf.
14. Shrake, Eunai K., Rhee, Siyon. Ethnic Identity As A Predictor Of Problem Behaviors Among Korean American Adolescents. // Adolescence, Fall2004, Vol. 39, Issue 155
15. Valk, Aune, Karu, Kristel. Ethnic attitudes in relation to ethnic pride and ethnic differentiation. //Journal of Social Psychology, Oct2001, Vol. 141, Issue 5.
16. Yip, Tiffany and Andrew J. Fuligni. Daily Variation in Ethnic Identity, Ethnic Behaviors, and Psychological Well -Being among American Adolescents of Chinese Descent. // Child Development, September/October 2002, Volume 73, Number 5, Pages 1557–1572 .
четвъртък, 12 юни 2008 г.
СТЕРЕОТИПИ НА ДРУГОСТТА В МУЛТИЕТНИЧЕСКАТА ГРУПА
В: Образование и толерантност. Шумен, 2005
При изследване на предубежденията по отношение на етническите групи често се подчертава важната роля на стереотипите – на обобщените и като правило натоварени с оценъчни съждения впечатления, които членовете на една социална група използват при характеризиране на членовете на друга група.
Трудностите, възникващи от натоварването на стереотипа изключително с негативни значения, са в това, че социалните и когнитивните механизми, лежащи в основата на стереотипа, се трактуват погрешно. Като резултат съществува тенденция да се пропуска фактът, че стереотипите се формират по нормален и естествен начин при всяко взаимодействие между социалните групи. Всяка социална група може да бъде характеризирана по неограничен брой начини. Оттук произтича и изборът да се прибягва до фокусиране на вниманието върху малко на брой характеристики на дадената група и оформянето им като система от възгледи, която в перспектива да се използва при наблюдение, взаимодействие или вземане на решения по отношение на членовете на тази група. Тези системи от възгледи, или работни стереотипи позволяват на хората да прогнозират – правилно или погрешно – как членовете на определена група ще реагират в дадена ситуация.
Развитието на отношенията между народите е тясно свързано с изработването на устойчиви представи един за друг. В литературата по етнология подобни стереотипи са известни като етнически стереотипи. Под стереотипи на общественото съзнание се разбират схематичните, детерминирани от културата “картини на света” в главата на човека, които служат за икономия на неговите усилия при възприемане на сложни социални обекти и защитават неговите ценностни позиции и права (У.Липман). Етническият стереотип от своя страна е осъзнаване на характерните от гледна точка на един етнос признаци на други етнически общности, което се осъществява под формата на изграждане на образ на чуждата етническа група (В.П.Левкович).
Етническите стереотипи се определят като: “1.устойчиви опростени представи за достойнствата и недостатъците на различните етноси; 2.изградени в рамките на етническата общност колективни представи за околния свят и за себе си (етнически авто-стереотипи), а също така норми на поведение, устойчиви във времето, предавани от поколение на поколение и затвърдени от ежедневната практика.” [1]
Важен признак на етническия стереотип е неговият устойчив характер. Изградените в продължение на векове етнически стереотипи са наследени и възпроизведени елементи на националната традиция, които се изразяват в “устойчиви текстове на културата, своеобразни културни идиоми, вградени в кода на националната памет” (А.Кемпински). Като други признаци на етническите стереотипи се посочват опростеност, относителност, субективност, интензивност (характеризираща силата на стереотипния ефект), насоченост (валентност, отразяваща благоприятно, негативно или неутрално отношение към другия етнос). Структурата на етническия стереотип включва когнитивен елемент (съдържание) и емоционално-афективен компонент (отношение) [2].
Етническите стереотипи са колективни представи, формиращи определени норми на поведение по отношение на едни или други групи и техни представители. Общите нагласи и представи не зависят от социалните и личните характеристики на индивидите. Като резултат етническите образи се отделят от конкретните образи, превръщайки се в своеобразни артефакти на културата. В това е и спецификата на стереотипа, пренасящ качествата, присъщи на едни или други представители на даден етнос, към цялата група. В същото време личният опит от общуване с отделен член на друга етническа група може да промени насоката на оценката, да редуцира или да подчертае акцентираните характеристики.
Формирането на етническите стереотипи се извършва под въздействието на много фактори, сред които особено място заемат историческите условия на междуетническо взаимодействие. Самият процес на формиране на етническите стереотипи обаче има своя собствена логика на развитие и не може да бъде сведен само до отразяване на резултати от междугрупови взаимодействия. Затова в етническото съзнание могат да се изработят не подлежащи на обяснение от рационална гледна точка предубеждения и привързаности. За тяхното обяснение Л.Н. Гумильов въвежда понятието комплиментарност (положителна или отрицателна), която той разбира като усещане на подсъзнателна симпатия (или антипатия) сред членовете на етническите колективи, определящи делението на “свои” и “чужди”.
Самото посочване на разликите на “чуждите” все още не предполага откровено враждебно отношение към тях. “Чуждите” могат да се осъзнават като носители на различна културна традиция, а появата на враждебност понякога се явява като резултат от осъзнаване на конфликта между интереси и начин на живот в чисто битов план.
При подобна устойчивост на стереотипните характеристики самото понятие мултиетническа група е свързано с множество условности, доколкото етническата разнородност на подобна група може да застраши самото и съществуване. За да се изследват именно етническите стереотипи, функциониращи в съзнанието на представителите на различните етноси по отношение на другите етнически групи, се наложи да се изчисти групата от другите типове социални стереотипи – възрастови, образователни, социално-статусни (доколкото е възможно, тъй като често самата принадлежност на определен индивид към дадена етническа група автоматично насочва към неговия социален статус по силата на т.нар. социален функционализъм).
При съществуващи различия в етническия произход членовете на изследваната мултиетническа група имат много общи характеристики: възраст – 15 – 23 години; образование – всички учат в гимназиална степен на общообразователни или професионални училища или са студенти във висши училища; висока комуникативност – подборът на членовете е на базата на есета и лично интервю; мотивация за участие в групата, изразена чрез писмена разработка по актуални за междуетническите отношения в България теми. При този опит за снемане на другите различия, освен етническите, счетохме за възможно потвърждаване на тезата, че при еднакво образователно равнище, близка възраст, сходни интереси и еднакви условия за себеизява на всеки от членовете на групата, етническите различия водят не до конфликти, а до пораждане на интерес към опознаване на другия не като чужд или враг, а като различен и интересен.
Изследването е проведено в мултиетническа група, състояща се от 21 души – 12 момичета и 9 момчета, от които 7 от българската етническа група, 2 арменци, 9 роми и 3 турци.
Задачата да се характеризират различните етнически групи нямаше задължителен характер и се изпълняваше в условията на анонимност, тъй като в работната зала имаше специални табла, на които всеки от участниците можеше да записва своето мнение в удобно за него време през целия период на провеждане на обучението (1 седмица), а не в присъствието на други участници или на ръководители. По този начин се гарантираше обективност и се намаляваше риска от конформизъм в поведението на изследваните. Наред с таблата, предназначени за оценка на другите етноси като група, имаше и индивидуални табла, на които всеки можеше да пише какво мисли персонално за останалите участници.
В края на седмицата се получиха интересни резултати. По отношение на българите като етническа група бяха дадени най-много оценки – 43, сред които акцентите бяха върху характеристиките завистливи, амбициозни, работливи, смели, които се срещаха повече от веднъж, някои до 4 пъти. 22 бяха посочените характеристики на турците като етническа група, като за основни се посочваха религиозни, фанатици, пресметливи. При ромите като най-често посочвани качества на етническата група се очертаха хитри, гостоприемни, веселяци, от общо 21 мнения. За арменците оценките бяха също 21, а акцентът беше поставен върху характеристиката скромни.
При анализ на посочените характеристики се наблюдава влиянието на няколко фактора. На първо място това е стремежът да се дават определения на книжовен език, с помощта на изчистени от специфична експресивност думи и изрази; влияние на тиражираните от медиите оценки за една или друга етническа група; не на последно място – влияние на междуличностното общуване по време на работата в групата, което до известна степен редуцира стереотипната представа за определена етническа група до представа за отделен неин член (особено ясно това личи в определенията за арменците, в които личат характеристики на двамата представители на този етнос, участващи в групата).
Що се касае до индивидуалните оценки, давани от всеки за всеки, то те рязко се отличават и по съдържание, и по езиков израз от оценките, дадени на “другите” като етнически групи. Преди всичко в повечето от индивидуалните табла бяха включени думи и изрази, изразяващи симпатия и позитивно отношение. Отрицателни оценки почти липсваха.
Езикът на оценките вече не беше белязан от стремежа да се говори книжовно или “медийно”, а съдържаше думи от жаргона на съответната възрастова група. Преобладаващата част от оценките бяха представени с думи и изрази като симпатяга, готин, сладурана, добро приятелче, става за компания. В някои от таблата имаше изрази, съдържащи елементи на вулгарност, но които в рамките на същата възрастова група се приемат като израз на положителна оценка. Не липсваха и думи на английски език (почти всички участници в групата владееха английски, без това да е било предварително поставено условие за участието им), но отново с позитивен характер.
При съпоставяне на двата типа оценки – на етническите групи като цяло и на отделните личности – ясно личи влиянието на етническите стереотипи в първия случай и пълното им редуциране във втория. В процеса на общата дейност, която основно беше свързана с опознаване на културните особености на отделните етноси, при предварително изравнена в образователно отношение група, отделните членове възприемаха другия вече не като носител на затвърдените от стереотипните представи качества, а като личност със свои собствени характеристики, независимо от това, към коя етническа група принадлежи.
Чувството на симпатия към другия и интересът към опознаването на другата култура намериха израз и в различните форми на невербална комуникация: намалена дистанция между общуващите; докосване на другия, без това да предизвика негативна реакция; усмивки; сядане по време на пътуване или хранене един до друг на отделните участници, без да се стремят да са непременно с представители на собствената етническа група и т.н. Показателен пример в това отношение е поведението на участниците през първия ден, когато бяха доста притеснени, че трябва да имат за съквартиранти представители на други етноси, и последния ден, когато част от младежите изтърваха автобуса си, защото не можеха да се разделят с новите си приятели.
Без да претендира за новост, това изследване отново потвърждава тезата, че в процеса на междуличностната комуникация много от стереотипните представи, пораждащи понякога конфликти между различните култури, се редуцират и отстъпват място на обективната оценка за другия не като за враг, а като за партньор, събеседник, от когото можем да научим много нови и интересни неща, и, което е най-важно – като към приятел, на когото можем да разчитаме, независимо от различната етническа принадлежност.
ЛИТЕРАТУРА
1. Романько, О. А. Формирование этнических стереотипов у детей (к постановке вопроса). В: Традиционная культура и дети. Краснодар, 1994, с.41
2. Яценко, Н. Е. Толковый словарь обществоведческих терминов. СПб., 1999
Абонамент за:
Публикации (Atom)