В: Съвременни измерения на дистанционното обучение. София, 2007 (в съавт. с Янка Тоцева)
В последните няколко години темата за дистанционното обучение се превърна в перманентно актуална и оживено дискутирана на различни равнища от представители на различни академични и не само академични среди.
Нормативна предпоставка за официалното легитимиране на дистанционното обучение в системата на българското висше образование дадоха промените в Закона за висшето образование, с които се прие, че този тип обучение може да се използва също като редовната и задочна форма.
Създадената специална наредба за дистанционното обучение очерта по-ясно представата на нормотворците за него.
Какво обаче се случва на практика в българските висши училища и какво е отношението на академичната общност са съвсем различни неща.
За да разберем отношението на студенти от Педагогическите специалности, проведохме анкетно проучване в Педагогическия факултет на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Бяха анкетирани 64 студенти редовно обучение от различни специалности и курсове: Педагогика – втори, трети и четвърти курс; Психология – втори; Начална училищна педагогика и чужд език и Предучилищна и начална училищна педагогика – първи; Управление на образованието – втори; Социална педагогика – втори курс.
30% от анкетираните са мъже, 70% - жени. Възраст – между 19 и 25 години, един на 31 и един – на 33 години, а двама не са посочили възраст.
По-голямата част от анкетираните (64%) смятат дистанционното обучение за ефективна форма на образование, 23% са на обратното мнение, а 13% не могат да преценят.
Прави впечатление фактът, че с положително отношение към тази форма на образование са студентите от последния (четвърти) курс, както и тези от специалностите Управление на образованието и Педагогика. Тези студенти са получили достатъчна теоретична подготовка за същността на дистанционното обучение, за най-широкото използваните образователни информационни технологии, за предимствата и недостатъците на подготовката, получена като резултат от дистанционно обучение. Проблематиката е застъпена в специализираните лекционни курсове по Дидактика, Андрагогика и Образователни технологии.
При първокурсниците са повече отговорите „не мога да преценя”, което може да се смята за логично, тъй като информация за този тип обучение студентите получават и в процеса на образованието си в Университета. От друга страна – на студентите-първокурсници все още им липсва опит, свързан със спецификата на подготовката в системата на висшето образование.
Въпросът за приложимостта на дистанционното обучение като форма за получаване на висше образование в България също показва положителното отношение на студентите – 67% „за” срещу 25% „против” и 8%, които не могат да преценят, като положителните нагласи се забелязват най-вече сред студентите от специалностите Управление на образованието и Социална педагогика.
Това, от една страна, може да бъде свързано с по-добрата теоретична подготовка за тези студенти, отново от посочените три дисциплини. От друга страна – фактът, че всеки четърти анкетиран не смята дистанционното обучение за приложимо в български условия, буди сериозна тревога. Причините за това могат да се свържат не толкова с липсата на информация, колкото с опасенията на отделните потребители, че са необходими определени финансови вложения в хардуеър и софтуеър. Освен това, в много региони на страната, особено в малките населени места, липсва достъп до Интернет или цената му е много висока за средния потребител.
Студентите разполагат с различни източници на информация за спецификата на дистанционното обучение, като съвсем логично на първо място е Интернет – за 35% от анкетираните.
С почти еднаква важност като източници на информация са колеги (24%) и лекции в Университета (22%). 10% ползват специализирана литература, а 8% знаят за дистанционното образование от медиите. Прави впечатление, че на първо място са посочени членовете на академичната общност – преподаватели, включващи проблематиката в своите лекционни курсове, и студенти (общо 46%). Това предполага, че темата се обсъжда в хода на официалната и неофициална комуникация в Университета. Фактът, че повече от 1/3 част от анкетираните са посочили Интернет като основен информационен източник, показва, че те са активни потребители в световната мрежа.
Въпреки заявеното положително отношение към дистанционното обучение и мнението, че то е приложимо в условията на България и системата за получаване на висше образование, когато става въпрос за собствения им избор на подобна форма за получаване на висше образование, анкетираните не са толкова уверени. 53% биха се включили в подобна форма, 38% не я смятат за подходяща за себе си, а 9% не могат да преценят.
Това, че повече от половината от анкетираните биха се включили, потвърждава позитивното отношение на студентите към дистанционното обучение като цяло.
Интересно е, че като по-скептични се показват студентите от специалностите Управление на образованието и Социална педагогика, които по принцип подкрепят идеята за тази форма на обучение както в цялост, така и за България, но по отношение на себе си явно я смятат за не особено подходяща. Това може да се обясни както с изградени вече учебни навици в рамките на традиционното обучение, така и със страх от възможни трудности, провокирани от работата с различните технологии.
Що се касае до личната подготовка на студентите да използват компютърните информационни технологии, характерни за съвременното дистанционно обучение, налице е едно добро „виртуално” самочувствие. 67% се чувстват подготвени, 22% - не, а 11% не могат да преценят.
Училищните курсове по Информатика и Информационни технологии дават сравнително добра практическа подготовка на бъдещите студенти. Тази подготовка се разширява и задълбочава както чрез участие в квалификационни компютърни курсове, така също и при обучението в Университета в рамките на дисциплините АВИТО, Образователни информационни технологии, Информационни технологии в социалната сфера и Информационни технологии в управлението на образованието.
На този фон на широки възможности за получаване на компюърна грамотност на различните равнища на образованието, изглежда смущаващ фактът, че една трета част от анкетираните студенти нямат самочувствието на подготвени за използване на компютърните информационни технологии, характерни за съвременното дистанционно обучение
Отговорите на следващия въпрос показват, че някои от студентите използват в ежедневието си възможностите за получаване на информация и за комуникация в Интернет. С най-висока степен на популярност сред тях се ползват търсачките (google, yahoo, yandex) – 26% и електронната поща (е-mail) – 20%. На фона на заявената висока готовност за използване на компютърни информационни и комуникационни технологии, тези проценти изглеждат твърде ниски. Едва един от четирима студенти използва търсачки, и само един от петима има електронна поща.
За комуникация в реално време се използват ICQ (14%), MSN, Skype – 6%. Със същата степен на използваемост е възможността за общуване в реално време, но с повече събеседници – IRC (6%). Студентите също така пишат във форуми (7%), четат в електронните библиотеки (8%) и използват електронните бази данни (5%) и WEB (8%).
Ако сравним тези данни с резултатите от предишния въпрос, можем да направим предположение, че голяма част от студентите наистина се чувстват уверени пред компютъра, но го използват предимно като средство за развлечение и за получаване на различен тип информация, но не специално свързана с академични цели. Особенно тревожно е, че едва 8% използват огромните възможности за достъп до електронни библиотеки и само 5% - електронни бази данни.
Като положителен може да се посочи фактът, че почти всички анкетирани използват повече от една технология за за получаване на информация и за комуникация в Интернет.
Всеки ден използват възможностите на Интернет 47% от студентите, а 8% - веднъж седмично. Еднакъв, но не малък, процент от анкетираните (по 22%) посочват, че използват Интернет при възможност и/или при необходимост. Само един студент не е отговорил – вероятно не ползва.
Данните за ежедневно ползване на Интернет от почти от половината от анкетираните насочват към предположението, че на студентите е осигурен лесен достъп. Това се подтвърждава от отговорите на последния въпрос – за мястото на достъп.
Като положителен факт може да се посочи, че само 3% от студентите не са дали отговор на въпроса къде имат достъп до Интернет. Те вероятно не ползват.
От останалите – 16% разполагат с личен компютър, а 24% имат компютър в дома си. Студентското общежитие и Интернет-залите в Университета се ползват за работа и комуникация в мрежата от 14% от анкетираните, 3% са посочили, че имат достъп на работното си място, също 3% - чрез wap/gprs. 21% посещават компютърни зали.
Данните от анкетата показват като цяло позитивна нагласа на студентите от педагогическите специалности към дистанционното обучение и сравнително висока готовност да използват характерните за него инфрмационни и комуникационни технологии. Но това не бива да ни успокоява, тъй като все още има немалка част студенти, които гледат на дистанционното обучение като на нещо положително и подходящо за получаване на висше образование в България, но се колебаят да приемат този тип обучение като подходящ за тях самите. Това ни насочва към необходимостта както от задълбочаване и разширяване на информацията в тази област, така също и към работа по посока на формиране на нов тип мотивация и изграждане у младите хора на психологическа нагласа за учене в новите условия на високо технологизираното ни общество.
