В: Образование и толерантност. Шумен, 2005
При изследване на предубежденията по отношение на етническите групи често се подчертава важната роля на стереотипите – на обобщените и като правило натоварени с оценъчни съждения впечатления, които членовете на една социална група използват при характеризиране на членовете на друга група.
Трудностите, възникващи от натоварването на стереотипа изключително с негативни значения, са в това, че социалните и когнитивните механизми, лежащи в основата на стереотипа, се трактуват погрешно. Като резултат съществува тенденция да се пропуска фактът, че стереотипите се формират по нормален и естествен начин при всяко взаимодействие между социалните групи. Всяка социална група може да бъде характеризирана по неограничен брой начини. Оттук произтича и изборът да се прибягва до фокусиране на вниманието върху малко на брой характеристики на дадената група и оформянето им като система от възгледи, която в перспектива да се използва при наблюдение, взаимодействие или вземане на решения по отношение на членовете на тази група. Тези системи от възгледи, или работни стереотипи позволяват на хората да прогнозират – правилно или погрешно – как членовете на определена група ще реагират в дадена ситуация.
Развитието на отношенията между народите е тясно свързано с изработването на устойчиви представи един за друг. В литературата по етнология подобни стереотипи са известни като етнически стереотипи. Под стереотипи на общественото съзнание се разбират схематичните, детерминирани от културата “картини на света” в главата на човека, които служат за икономия на неговите усилия при възприемане на сложни социални обекти и защитават неговите ценностни позиции и права (У.Липман). Етническият стереотип от своя страна е осъзнаване на характерните от гледна точка на един етнос признаци на други етнически общности, което се осъществява под формата на изграждане на образ на чуждата етническа група (В.П.Левкович).
Етническите стереотипи се определят като: “1.устойчиви опростени представи за достойнствата и недостатъците на различните етноси; 2.изградени в рамките на етническата общност колективни представи за околния свят и за себе си (етнически авто-стереотипи), а също така норми на поведение, устойчиви във времето, предавани от поколение на поколение и затвърдени от ежедневната практика.” [1]
Важен признак на етническия стереотип е неговият устойчив характер. Изградените в продължение на векове етнически стереотипи са наследени и възпроизведени елементи на националната традиция, които се изразяват в “устойчиви текстове на културата, своеобразни културни идиоми, вградени в кода на националната памет” (А.Кемпински). Като други признаци на етническите стереотипи се посочват опростеност, относителност, субективност, интензивност (характеризираща силата на стереотипния ефект), насоченост (валентност, отразяваща благоприятно, негативно или неутрално отношение към другия етнос). Структурата на етническия стереотип включва когнитивен елемент (съдържание) и емоционално-афективен компонент (отношение) [2].
Етническите стереотипи са колективни представи, формиращи определени норми на поведение по отношение на едни или други групи и техни представители. Общите нагласи и представи не зависят от социалните и личните характеристики на индивидите. Като резултат етническите образи се отделят от конкретните образи, превръщайки се в своеобразни артефакти на културата. В това е и спецификата на стереотипа, пренасящ качествата, присъщи на едни или други представители на даден етнос, към цялата група. В същото време личният опит от общуване с отделен член на друга етническа група може да промени насоката на оценката, да редуцира или да подчертае акцентираните характеристики.
Формирането на етническите стереотипи се извършва под въздействието на много фактори, сред които особено място заемат историческите условия на междуетническо взаимодействие. Самият процес на формиране на етническите стереотипи обаче има своя собствена логика на развитие и не може да бъде сведен само до отразяване на резултати от междугрупови взаимодействия. Затова в етническото съзнание могат да се изработят не подлежащи на обяснение от рационална гледна точка предубеждения и привързаности. За тяхното обяснение Л.Н. Гумильов въвежда понятието комплиментарност (положителна или отрицателна), която той разбира като усещане на подсъзнателна симпатия (или антипатия) сред членовете на етническите колективи, определящи делението на “свои” и “чужди”.
Самото посочване на разликите на “чуждите” все още не предполага откровено враждебно отношение към тях. “Чуждите” могат да се осъзнават като носители на различна културна традиция, а появата на враждебност понякога се явява като резултат от осъзнаване на конфликта между интереси и начин на живот в чисто битов план.
При подобна устойчивост на стереотипните характеристики самото понятие мултиетническа група е свързано с множество условности, доколкото етническата разнородност на подобна група може да застраши самото и съществуване. За да се изследват именно етническите стереотипи, функциониращи в съзнанието на представителите на различните етноси по отношение на другите етнически групи, се наложи да се изчисти групата от другите типове социални стереотипи – възрастови, образователни, социално-статусни (доколкото е възможно, тъй като често самата принадлежност на определен индивид към дадена етническа група автоматично насочва към неговия социален статус по силата на т.нар. социален функционализъм).
При съществуващи различия в етническия произход членовете на изследваната мултиетническа група имат много общи характеристики: възраст – 15 – 23 години; образование – всички учат в гимназиална степен на общообразователни или професионални училища или са студенти във висши училища; висока комуникативност – подборът на членовете е на базата на есета и лично интервю; мотивация за участие в групата, изразена чрез писмена разработка по актуални за междуетническите отношения в България теми. При този опит за снемане на другите различия, освен етническите, счетохме за възможно потвърждаване на тезата, че при еднакво образователно равнище, близка възраст, сходни интереси и еднакви условия за себеизява на всеки от членовете на групата, етническите различия водят не до конфликти, а до пораждане на интерес към опознаване на другия не като чужд или враг, а като различен и интересен.
Изследването е проведено в мултиетническа група, състояща се от 21 души – 12 момичета и 9 момчета, от които 7 от българската етническа група, 2 арменци, 9 роми и 3 турци.
Задачата да се характеризират различните етнически групи нямаше задължителен характер и се изпълняваше в условията на анонимност, тъй като в работната зала имаше специални табла, на които всеки от участниците можеше да записва своето мнение в удобно за него време през целия период на провеждане на обучението (1 седмица), а не в присъствието на други участници или на ръководители. По този начин се гарантираше обективност и се намаляваше риска от конформизъм в поведението на изследваните. Наред с таблата, предназначени за оценка на другите етноси като група, имаше и индивидуални табла, на които всеки можеше да пише какво мисли персонално за останалите участници.
В края на седмицата се получиха интересни резултати. По отношение на българите като етническа група бяха дадени най-много оценки – 43, сред които акцентите бяха върху характеристиките завистливи, амбициозни, работливи, смели, които се срещаха повече от веднъж, някои до 4 пъти. 22 бяха посочените характеристики на турците като етническа група, като за основни се посочваха религиозни, фанатици, пресметливи. При ромите като най-често посочвани качества на етническата група се очертаха хитри, гостоприемни, веселяци, от общо 21 мнения. За арменците оценките бяха също 21, а акцентът беше поставен върху характеристиката скромни.
При анализ на посочените характеристики се наблюдава влиянието на няколко фактора. На първо място това е стремежът да се дават определения на книжовен език, с помощта на изчистени от специфична експресивност думи и изрази; влияние на тиражираните от медиите оценки за една или друга етническа група; не на последно място – влияние на междуличностното общуване по време на работата в групата, което до известна степен редуцира стереотипната представа за определена етническа група до представа за отделен неин член (особено ясно това личи в определенията за арменците, в които личат характеристики на двамата представители на този етнос, участващи в групата).
Що се касае до индивидуалните оценки, давани от всеки за всеки, то те рязко се отличават и по съдържание, и по езиков израз от оценките, дадени на “другите” като етнически групи. Преди всичко в повечето от индивидуалните табла бяха включени думи и изрази, изразяващи симпатия и позитивно отношение. Отрицателни оценки почти липсваха.
Езикът на оценките вече не беше белязан от стремежа да се говори книжовно или “медийно”, а съдържаше думи от жаргона на съответната възрастова група. Преобладаващата част от оценките бяха представени с думи и изрази като симпатяга, готин, сладурана, добро приятелче, става за компания. В някои от таблата имаше изрази, съдържащи елементи на вулгарност, но които в рамките на същата възрастова група се приемат като израз на положителна оценка. Не липсваха и думи на английски език (почти всички участници в групата владееха английски, без това да е било предварително поставено условие за участието им), но отново с позитивен характер.
При съпоставяне на двата типа оценки – на етническите групи като цяло и на отделните личности – ясно личи влиянието на етническите стереотипи в първия случай и пълното им редуциране във втория. В процеса на общата дейност, която основно беше свързана с опознаване на културните особености на отделните етноси, при предварително изравнена в образователно отношение група, отделните членове възприемаха другия вече не като носител на затвърдените от стереотипните представи качества, а като личност със свои собствени характеристики, независимо от това, към коя етническа група принадлежи.
Чувството на симпатия към другия и интересът към опознаването на другата култура намериха израз и в различните форми на невербална комуникация: намалена дистанция между общуващите; докосване на другия, без това да предизвика негативна реакция; усмивки; сядане по време на пътуване или хранене един до друг на отделните участници, без да се стремят да са непременно с представители на собствената етническа група и т.н. Показателен пример в това отношение е поведението на участниците през първия ден, когато бяха доста притеснени, че трябва да имат за съквартиранти представители на други етноси, и последния ден, когато част от младежите изтърваха автобуса си, защото не можеха да се разделят с новите си приятели.
Без да претендира за новост, това изследване отново потвърждава тезата, че в процеса на междуличностната комуникация много от стереотипните представи, пораждащи понякога конфликти между различните култури, се редуцират и отстъпват място на обективната оценка за другия не като за враг, а като за партньор, събеседник, от когото можем да научим много нови и интересни неща, и, което е най-важно – като към приятел, на когото можем да разчитаме, независимо от различната етническа принадлежност.
ЛИТЕРАТУРА
1. Романько, О. А. Формирование этнических стереотипов у детей (к постановке вопроса). В: Традиционная культура и дети. Краснодар, 1994, с.41
2. Яценко, Н. Е. Толковый словарь обществоведческих терминов. СПб., 1999
